СППЗ се включи в проект на БСК за т. нар. активно стареене

20.01.2020

Проектът „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“ се финансира с 1,7 млн. лв. от Европейския социален фонд чрез ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ще бъде изпълняван от БСК, в партньорство с КНСБ, през следващите две години.

Основните цели на проекта са:

• преодоляване на недостига на работна сила и увеличаване на дела на заетите лица чрез насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа;
• приспособяване на политиките по управление на хора в предприятията и на индустриалните отношения към променящите се демографски тенденции и застаряване на работната сила и създаване на предпоставки за развитието на т.нар. „сребърна икономика“;
• развитие на социално партньорство за осигуряване и поддържане на работна среда, съобразена със специфичните възрастови потребности на различните генерации, и нуждата от трансфер на знания и опит между поколенията на работното място.

В рамките на проекта ще бъдат осъществени серия от проучвания, изследвания и анализи, ще бъдат разработени методически материали, секторни стратегии и политики за насърчаване и подпомагане на процесите, свързани с активното стареене и внедряване на междугенерационния подход. Сред предвидените дейности са още:

Разработване, тестване и апробиране на практически инструменти, вкл. наръчници за мениджъри и ментори (наставници) за адаптиране на работните места и дейностите към специфичните потребности и възможности на хора с хронични заболявания; описание, ергономия и дизайн (реорганизация) на работното място, съобразен с потребностите на възрастта и насърчаването на по-дълъг трудов живот и способност за работа; електронен инструмент за оценка на риска по безопасност и здраве на работното място, съобразен с възрастта; електронен инструмент за оценка на факторите в работната среда, пораждащи професионално изчерпване (бърнаут);

Внедряване на практическите инструменти и стратегически документи в практиката на предприятията, вкл. чрез обучения на мениджъри, специалисти „човешки ресурси“ и представители на работниците и служителите, организиране на приемни в предприятията за информиране и консултиране, приемане на вътрешно-фирмени партньорски планове и програми за адаптиране на работната среда към специфичните потребности на различните възрасти заети;

Сключване на Национално рамково споразумение по прилагане на Автономното рамково споразумение на европейските социални партньори относно активното стареене и междугенерационния подход.

В изпълнението на проекта ще бъдат ангажирани над 300 експерти от БСК и членуващи в нея браншови и регионални сдружения на работодателите, експерти от КНСБ, мениджъри и специалисти „човешки ресурси“. Проектът ще предостави подкрепа на 10 икономически сектора, 120 предприятия и 2000 заети лица.

Създаденият капацитет и натрупаният опит в реализирането на проекта ще подпомогнат партньорството и ефикасността в разработването и практическото осъществяване на Национална стратегия за активен живот на възрастните хора (2019-2030).

Защо е необходимо насърчаването на по-дългия трудов живот?

Продължителността на живота нараства. За 26 години, в периода 1992 – 2018 г., средната продължителност на живота на населението в България се е увеличила със седем години. Прогнозите за следващите 30 години са, че средната продължителност на живота ще надхвърли 85 години. Човешкият потенциал на т.нар. „трето поколение“ става все по-важен. Отделно, около 1,5 млн. пенсионирали се български граждани разполагат с капацитет (опит, знания, мъдрост), за да продължат да допринасят за обществото, и трябва да им се даде възможност да останат на пазара на труда и да бъдат професионално активни за по-дълъг период. Разбира се, тук има разумна възрастова граница за професионална активност, която е различна за отделните хора, но обикновено гравитира около 70-75 години. Това предоставя допълнителни икономически възможности, по-добро качество на живот и по-различна съдба от тази на рутинното остаряване.

Работната сила застарява и това не е само национална, а глобална тенденция. По-възрастните работници на 55 - 65 и повече години, представляват все по-голяма част от работната сила в България. През 2003 г. те са съставлявали 12%, докато през 2019 г. вече са над 23%. Според изследване на Световната банка (2016) страната ни е на едно от първите места по рязък спад на трудоспособното население. През 2010 г. средната възраст на работната сила е била 35-39 г., но съгласно прогнозите до 2030 г. тя ще стане 50-54 г. и, ако тенденцията се запази, до 2050 г. средната възраст на трудоспособното население у нас ще бъде 60-64 години. Днес трима работещи в България подкрепят един пенсионер (3/1). След 40 години това съотношение ще бъде 1,7/1. Това поставя сериозни предизвикателства пред състоянието на човешкия капитал и икономиката, пред пенсионната система, здравното осигуряване, социалната защита, пред отношенията между поколенията и социалната структура на нашето общество.

Работодателите са силно заинтересовани, но все още са неподготвени за предизвикателствата и трудностите, породени от демографската криза и дефицита (количествен и качествен) на работна сила. В голяма част от предприятията липсват практически инструменти и среда, чрез които тези процеси да бъдат управлявани.

Синдикатите са изправени пред необходимостта да отстояват по-добри условия на труд, съобразени със специфичните възрастови потребности на различните генерации трудещи се и да разширят приложното поле на колективното трудово договаряне.

Демографските промени изискват навременна реакция и ефективни действия, както от държавните институции, така от социалните партньори и всички заинтересовани страни. Европейската комисия прие множество документи, свързани с насърчаването на активното остаряване, „сребърната икономика“, мобилизирането на потенциала на бързо застаряващата работна сила и поощряването на междугенерационния подход.

Политиките по насърчаване на активното стареене и засилването на връзката между трудовите генерации е приоритет и за социалните партньори на европейско и национално равнище. През 2017 г., в рамките на работната програма на социалните партньори на европейско ниво (2015-2017 г.) е подписано Рамково споразумение за активното стареене и междупоколенчески подход, чиито адресати са националните организации, членуващи в съответните европейски сдружения на работодателите и синдикатите. Като единствен член на BusinessEurope от България, Българската стопанска камара (БСК) е ангажирана в прилагането на рамковото споразумение в страната.