Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци

Начало > Форум на СППЗ 

Карлос Слим, най-богатият човек на планетата, даде обширно интервю за "Ел Паис", в което разкрива възгледите си за изхода от кризата. Той говори за положението на Европа в глобалния свят, където реалиите се менят всекидневно. Слим навърши 72 години, но няма никакво намерение да се оттегля от бизнеса и от обществено-политическия живот.
Почетният президент на Grupo Carso (América Movil) дава конкретни съвети за бърз изход от кризата : Европа трябва да направи две неща - да продаде активи, които да намалят задлъжнялостта и, но и да покани частния сектор да направи инвестиции, които държавният сектор вече няма защо да ги прави.

Неотдавна казахте в едно интервю: "Четеш числата и те ти казват какво се случва". Какво всъщност казват числата за Европа, какво се случва там?

Става дума за комбинация от числа и концепции, освен това трябва да се имат предвид и историята, и еволюцията на нещата. Отпреди 10.000 години технологиите провокират напредъка на обществото - колелото, азбуката, навигацията, мелниците. Този напредък върви бавно, постепенно, без прекъсване. Но неочаквано настъпват големи технологични промени, бих казал, технологични революции, които провокират големи промени в цивилизацията. Така се роди индустриалното общество, най-вече в неговия втори етап, в началото на ХХ век, така се случва и днес с особено бързите и ускорени провени в технологичен план. След като преживяхме постиндустриалната епоха, навлизаме отново в нова цивилизация, чиито парадигми са твърде различни от онези, които познаваме от селските общества , където властта бе монолитна, имаше робство, нямаше човешки права. Сега сме се променили на 180 градуса, новата цивилизация е демократична, има свобода, спазват се човешките права, говори се за опазване на околната среда, има съревнование, продуктивност, живеем в света на глобализацията. Голямата технологична промяна провокира други огромни промени. След Втората световна война настъпи интензивното развитие в Европа, икономическият бум, увеличаване броя на населението, настъпи и обогатяването на правителствата, които натрупват огромен вътрешен продукт, което пък от своя страна провокира дефицит. И голяма част от вътрешния продукт се изразходва. Значи, изводът е че след Втората световна война правителствата и държавата създадоха едно общество на благополучие, което все растеше и растеше в един момент се оказа трудно за поддържане.

И затова трябва да се реализират някои промени в тази огромна държава на установеното и непоклатимо благополучие. Трябват структурни промени, които е от ясно по-ясно, че не се правят. Пак се прибягва до старата рецепта на нагласяне на финансовия дефицит чрез повишаване на данъците или редукция на публичните разходи. В тази Държава на благополучието хората се пенсионират на 60 - на някои места, където презумпцията за живот на 60 годишните е някъде към 85 или повече. И тази възраст ще расте. А са налице такива здравни грижи на някои места в държавата на благополучието, които осигуряват и на туристите дори възможността да ползват безплатно здравни услуги, хирургични операции и какво ли не още. И се появява здравната осигуровка, която не отговаря на никакви нормални условия, юрват се един туристи да посещават определени места, да пътуват от държава в държава, за да се оперират без пари или да се спабдят с протеза. А най-тежкото, за което говорят цифрите, е броят на младите хора, които са без работа. Засега не е ясно как ще се разреши този проблем. Не е важно дали ще порасне малко брутният вътрешен продукт, важно е дали ще намалее броят на безработните.

Кажете от какви промени се нуждае Държавата на благополучието?

Възрастта за пенсиониране трябва да се вдигне защото в миналото в обществото присъстваше в голяма степен физическият труд, а в нашето общество той не е приоритетен, при нас е важен опитът, важни са знанията. В обществото на голямото познание е твърде тъжно човек да се оттегля от работа, когато най-много знае и може А това е възрастта на 60-годишните. Затова възрастта за пенсиониране трябва да бъде по-висока.

Би трябвало и вие самият да сте вече пенсионер?

Уф, така е. Но това е пълен абсурд. В обществото на познанието хората с най-голям опит са отритнати, защото им се отнема работата. Бих казал, че тлябва да се говори за пенсиониране чак на 70. И дори след 70. Защо хора, които са в добро здраве и ще доживеят 85, трябва на 60 да се пенсионират?! Перспективата за живот сега наистина е 85 и нагоре, така че трябва категорично със закон да се промени и възрастта за пенсиониране. Разбира се, трябва да се работи и за опазване на здравето в дългосрочен план. Има и други възможности. Когато по една или друга причина си останал без работа и заради това, че си се трудил ти дават 1000 евро, ти трябва всекидневно да ходиш на работа поне за няколко часа, за да се преквалифицираш за да можеш не след дълго да започнеш друга работа. Много е важно правителствата и експертите по труда да проучат и да установят къде през идните 5-10 години ще се появяват нови работни места. За да започне подготовката на хората за тези работни места. Освен това трябва да се разработват такива програми, в които да е предвидено работните дни в седмицата да бъдат три или четири. Вместо пет работни дни с осемчасов работен ден, три или четири дни с 11 часов работен ден. В останалите два дни от седмицата човек може да чете, да се образова, или да си почива. Или да се отдаде на културен отдих, например.

Това е някаква сериозна промяна в културно отношение?.

Преживяваме сериозна промяна на цялата наша цивилизация. И затова са необходими сериозни структурни промени. Не можем да приемем, че в дадена държава 50 процента от младите не работят., или само 30 процента, или 25 процента. Системата на благополучието не би могла да се развива, ако снижаваме пенсионната възраст. Безработицата и осигуровките трябва да се обвържат с възраждането на творческия труд, за да може безработният днес утре да не бъде безработен. Макар и да му се наложи да смени генерално вида на труда, конкретното занятие, с което си е вадил хляба.

От гледна точка на един мастит инвеститор, къде трябва да се търсят възможностите за инвестиции в Европа?

Първо трябва да се решат въпросните структурни промени. Трудно ще повярвам, че страните, стигнали висока степен на икономическо развитие, ще снижат тази степен. По-скоро други страни, които не са били чак толкова развити, ще догонват най-развитите. Европа ще прекара трудни времена, но ще стигне до решенията на проблемите. И ще продължи развитието си напред. Има дейности, които ще родят новите работни места,, тия дейности ще стават все по-активни и значими. Една от тях са информационните технологии. Те са поле с перспектива за голямо развитие. Много ще е важно здравеопазването, там ще се инвестират много средства, образованието като цяло, грижата за възрастните хора, туризмът. Както и развлекателната индустрия. Всички тези дейности тепърва ще генерират нови работни места, особено след като бъдат извършени структурните промени. Тези сфери на дейност са привлекателни за крупния инвеститор на територията на стара Европа. За мен Европа продължава да бъде зона с голям потенциал на развитие.

Да, на фона на тоталния песимизъм вие продължавате да инвестирате в Европа. Значи може би очаквате вече да настъпи възстановяването на Стария континент?

Не, не. Но инвестициите в търговията с технологии са един добър капитал, а в живота ни настъпват технологични промени, които са страшно бързи. Една от нашите основни цели е да се държим в предните позиции на модерното, на технологиите. Който не инвестира, ще си загуби позициите на пазара и ще се лиши от вниманието на своите клиенти. Нервната система на нашето общество са информационните технологии, няма какво да се лъжем! А ние сме в началото на информационните технологии, макар че през последните 10 години те скочиха неимоверно много напред. Потенциалът за инвестиции в тази сфера наистина е огромен. .

Вашите инвестиции в телекомуникаионни фирми в Холандия и Австрия може би са знак за една по-агресивна натъпателност на европейския пазар?

Целта ни е да подкрепим тези фирми и техните ръководства за да увеличат сами собствените си инвестиции, да постигнат по-добра инфраструктура, възможно по-развита, и така да стимулираме икономическия процес. .

Пренебрегвате факта, че европейските лидери скоро ще трябва да постигнат пълно съгласие в действията си?

Не мисля, че е задължително да решават всичко заедно. Всяка страна може да си взема собствени решения. Задължително е обаче да предприямат структурни промени, всяка страна трябва да го направи. Една от парадигмите на новата цивилизация е че държавата става по-малка, а гражданското общество - по-голямо. И затова точно гражданското общество трябва да получи по-големи възможности за изява. Правителствата трябва да оставят гражданското общество да действа по-свободно в повече сфери. Дори болниците и училищата могат да бъдат финансирани от частен капитал, а това от своя страна ще намали напрежението и натиска върху държавата. Трябват инвестиции за да има икономическа активност, а за да има работни места, трябва да има икономическа активност.
Има ли съпротива срещу този модел?

Не мога да си обясня защо той не се приема. Смятам, че е заради инерцията. Преди време казвах, че кризата в страните, които са в процес на развитие, я плащат консуматорите. а в развитите страни я плащат онези, които спестяват.

Какво мислите за бъдещето на еврото?

Трябва да оцелее.

Близките ви и дългосрочните ви планове за Европа?

Инвестициите ни в Европа са с мисълта за по-далечното бъдеще. Не инвестираме защото нещо струва 100, а можем да получим за него 120 или 130. Правим инвестиции на капитал, за да разполагаме с фирми, които са на предните позиции на световния пазар и ще останат там.

Вестник Класа

02.01.2013

27 Декември 2012
Соня Момчилова

Само около 20% от стоките в хипер и супермаркетите са българско производство, а местните производители са поставени в тежко положение от големите вериги.
Коледната потребителска истерия напомни за модерната кино-притча “Боговете сигурнo са полудели”. Споменът за неволите на дребния бушмен и племето му ме налетя, докато пазарувах в един хипермаркет.
Спомняте ли си как необремененият с предразсъдъците на цивилизацията босоног син на пустинята намери бутилка от кока кола? Така светнах и аз, откривайки пакетче виолетки с печат “Избирам българското” върху опаковката. Насред морето от лъскави, шарени пакетчета и кутии с чуждоземни надписи изведнъж добрите стари, нашенски виолетки. Едно малко пакетче с лилави дражета, които ми върнаха спомена за безметежното детство. Като стъклена бутилка в пустинята, като теменужката на северния полюс, ако сте чели Джани Родари. Какво му става на човек по Коледа…

Иначе, като се позамисля, опитвам да анализирам трезво патриотичния си потребителски порив. Какво пък, искам плащайки на касата в магазина да знам, че давам парите си за български продукти, стоки и услуги. Аз съзнавам колко е важно за икономиката да стимулирам с парите си родните производители. Знам, че простата сметка показва как увеличението само с 10 процента на потреблението на стоки, произведени у нас, ще налее в бюджета лелеяния милиард. Знам. Не знаех обаче доскоро, че страната ни е на първо място в света по износ на слънчоглед. Изнасяме го като суровина. Така както Никарагуа какаото, за да правят в Австрия добре известни шоколади , които отприщват нежност според телевизионните реклами. За никарагуанчетата и хроничния глад няма да се разпростирам, все пак Коледа е. С други думи укрепваме позиции на страна износител на суровини.
Подобно на страните от третия свят. Навярно сравнението ми е невежо. Боса съм по отношение на парите, производството и разпределението на стойност. Не знам защо, обаче, икономистите запазват величаво мълчание по проблема с местните производители. Прочетох по темата мнението на един само мастит финансов анализатор, който оплакваше гайлето на големите търговски вериги у нас - крайно закъснелите евентуални промени в Закона за защита на конкуренцията щели да накърнят правото им на нагла чорбаджийска саморазправа с българския производител. Да се чудиш и маеш този човек каква го е майка раждала и кога се кали така паневропейски.

Т. нар. чужди инвеститори – големи търговски вериги, смъкват по няколко кожи на българския производител с разни такси за влизане в магазина, за обновяване на щанда, за маркетинг и т. н. , включително пари за активности като честване на рожден ден на веригата например. Те не се обвързват с оборота или продажбите. Търговците определят правилата, но затова навсякъде в ЕС има ограничаващо законодателство в полза на малките и средните фирми. Аргументът е противопоставяне на натиска от силните на пазара за по-ниски цени на продуктите, стигащ дори до продажба под себестойност.
Не знаех, но разбрах, че у нас има фирми, които продават на веригите дори на загуба, само за да влязат в магазините им. Засега могат да си го позволят, защото има и друг пазар, от който компенсират щетите, но какво ще се случи, когато пазарният дял на големите търговци се увеличи от 30-40% на 70-80%, което не е утопия, а реална перспектива?
Аз и едно друго нещо не знаех - че в нормалния свят с работещи пазарни практики се подписват споразумения на държавно ниво колкото вносни стоки да се предлагат на щандовете на хипермаркета и какъв процент от стоки местно производство да присъстват в мрежата на веригата навсякъде по света. Или, хайде поне съотношението чужди-родни артикули да не бъде така унизително преобладаващо в полза на вноса.
Като слушаш рекламите, на рафтовете във „филантропските” търговски вериги само дето не подаряват евтини и качествени стоки. Но едва 20 процента са българско производство. В тези героични 20 процента се включват само успелите да платят за рекламните нужди на веригата, за рождения й ден, за изграждането на сградите от мрежата. Не знаех, че ако продаваш във веригата, е възможно да ти удържат над 75% от шестмесечния оборот.
Това са великодушните мега инвеститори, както ги титулуват. Като капак на всичко, пак съгласно договорките, скрепени с подписи и печат на страните, търговците могат да бавят заплащането на стоките над деветдесет дни. Случва се и по дълго и това пак го знам от потърпевши.

Междувременно, докато производители берат душа, удържащи на наглата политика на мастодонтите (които нито в центъра на Париж, нито в коя да е европейска столица можете да видите), българските държавни мъже се правят, че нищо необичайно не се случва. Тази агония не е от вчера. Аборигенската радост у нас от появата на големите бели братя, които разменят стъкълца, в които да оглеждаме плиткоумието си на потребители готови да се избият на опашката за връзка гнили банани пропътували незнайно как седмици по вода и отлежали в складове при мистериозни обстоятелства, за да оцелеят. Тази радост скоро ще премине в закъсняло отчаяние.
Като че не сме видели как американците с орела върху всяка опаковка на американска стока и със съзнанието, че трябва да се купува родното, измъкнаха страната си от депресията.
Не ни идва на акъла, а и защо ли да ни подсещат, че в една Словения с прохождаща демокрация, продуктите със слънчице на опаковката са повод за народа да предпочита словенската стока.
В Австрия пък техните си неща са по скъпи, имат специална надценка но го има и потребителския патриотизъм, че горницата ще се върне пак в джоба на австриеца и статистиката сочи, че потреблението на австрийски стоки е респектиращо.

Същият притиснат производител, ако не внимава на кого си продава салама, например, и стоката я купят примерно фантомни фирми, които не си внасят ДДС-то, настръхналите данъчните го погват като най-големия душманин на държавата. Стига се до запориране на производството, до съд. И докато Темида претегли на везната престъплението и наказанието, българския производител трупа ярост, обида и …чиста загуба.
Покрай щандовете за месо се сещам, че 80 процента от месото в БГ е внос и всеки може да ни тропоса излишъците на държавния си резерв на възрастта на Тутанкамон. Впрочем логично е, като се има предвид, че само България в ЕС не дотира животновъдството.
Стигам до зоната на зеленчука, колкото да се убедя в дългогодишните си наблюдения как българският домат е по–скъп и по–трудно откриваем, отколкото турски, гръцки или македонски. В България не съществува законова възможност производителите да изнесат и продават продукцията си свободно, сами, без намесата на момчета с дебели вратове. Вносът на зеленчук пък преваля 60%. Тържищата и пазарите просто не предвиждат опция да си предложиш стоката на цена, която те устройва, без да пълниш джоба на мутри и сенчести субекти. Цените на моменти са в услуга на алпийските мандри. В мисълта ми изплуват протестите на млекарите, чието производство, като функция от колабиращото животновъдство, гони цените на бутилка минерална вода за литър. Животни току тъй не се гледат, а да ги склониш и мляко да дават, си е работа платна, както се казваше в един роман на Караславов за социалистическото земеделие. Как после да правиш сирене и кашкавал от автентична суровина? С несигурна ръка посягам към най малката разфасовка на скъпо, но напомнящо саламуреното сирене от времето на „Селкор”.
То, не че e добре човек да дави потребителските неволи в алкохол, но като буташ количката покрай редиците с бутилки неизменно изниква въпросът, как се затваря производствения цикъл на винопроизводството, като Дянков държи над шест месеца ДДС-то на винопроизводителите. С какво ще си купят гроздето, кога ще ферментира и т.н. и т.н. целият технологичен процес, който си има железни закони. И виното ли?! Въздишам и пускам в количката бутилка ново божоле, кисело и тънко, но казаха по телевизията, че е с вкус на банан, а това се получавало на няколко сезона веднъж. Защо ли не споменават по телевизията , че нашенското каберне е с най-високия процент антиоксиданти, и това е установено от американски институт, не сме си го измислили ние. Ама то ние какво ли умеем да похвалим и да покажем като хората…
Само за последните месеци са фалирали 27 000 български малки и средни фирми. Тези хора какво правят сега, къде са и с какво си плащат сметките в алтруистичните търговски вериги?
Докато вадя на касата една по една находките от металната количка стигам до пакетчето виолетки с печат „Избирам българското” и лъвчето по средата. Струва стотинки. Маркира ми го угрижена касиерка и го отварям за да си припомня онзи виолетов аромат на детството. Черпя и нея. Става ми теменужено пред очите и си припомням думите на поета символист за виолетовата мараня с цвят на младо отчаяние. Напускам празнично украсената територия на магазина с труднопроизносимото име, а касиерката ми се усмихва отнесено. От високоговорителите се разнасят коледни песнопения призоваващи към смирение и благост. Дядо Коледа се смее гърлено по оня, международния начин – „Хо-хо-хо”. Смее се за всички, въпреки че гражданите на държавата, към която принадлежи магазина, сигурно не си дават сметка, че подпомогнах завидния им стандарт.
Колкото до българските производители, виж, те са необикновени! Неизтребима порода! Феноменални са. Чудя се как някоя неправителствена, европейска организация, някой научен колектив от престижен университет не се е заел все още с проучване на този модел.

02.01.2013

БСК: Развитото биоземеделие минава през помощ за преработвателите
Автор: capital.bg 28 септември 2012
Глобалният пазар на органични продукти се е увеличил 3 пъти за последните 10 години и в момента е на стойност около 60 млрд. долара годишно. За сравнение – през 2000 г. той е бил за едва около 8 млрд. долара. Това показват данни на Българската стопанска камара, представени днес. Най-големите пазари за биологично сертифицирани продукти са САЩ и Канада – близо половината от световното потребление. На държавите от ЕС се пада 40% дял от консумацията.

Биологичното, или наричано още органично земеделие, е развитие на селско стопанство без използването на изкуствени химически торове и препарати, без генномодифицирани организми и изкуствени добавки в храните. За гаранция на тази дейност производителят получава сертификат, който присъства и на етикета на продукта. Био производство може да бъде храна, дрехи от естествени материи, козметика.

Българско "био"

От икономическа гледна точка развитието на биоземеделие в България има няколко предимства, смятат експертите, с които работи БСК. На първо място чрез него може да се осигурят трайни доходи на хората от планински и полупланински райони, да се развива успешно земеделие на по-малки площи, каквито са преоблдаващите в България, може да се работи без да има нужда от големи първоначални инвестиции.

Освен това, отбелязват експертите, по-активно преминаване към биоземеделие ще повиши използването на европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Само преди няколко седмици, в средата на септември, стана ясно, че България е на път за втора година поред да изгуби пари по програмата. По информация на "Капитал Daily" в края на юни до властите в София е било изпратено предупреждение, че рискови са между 150 и 247 млн. евро, които да се върнат към европейския бюджет в края на годината. Миналата година загубените пари за развитие на селските райони бяха 40 млн. евро, а други 120 млн. лв. бяха пренасочени към гаранционен фонд, който тепърва ще заработва. От БСК припомнят, че от следващата година ЕС ще отдели още повече пари за биологично земеделие.

Високи прегради

Според тях има няколко неща, които са пречка пред развитието на органичната продукция в България. Едното е разпокъсаността на производителите и липсата на сдружаване, друг фактор е липсата на дистрибуция – макар в много големи магазини да има органична продукция, тя често е внос. Другите фактори, които пречат, е слабото развитие на сертифицирано животновъдство и на участие в преработващата промишленост.

В България например в края на 2010 г. има едва 21 преработватели на биоплодове и зеленчуци, при 45 в Чехия. Още по-лошо е положението в млечния и месния сектор – там регистрация имат едва 5 на мляко и един на месо. В резултат миналата година страната ни е направено само 144 тона сирене от органично мляко, при 1200 тона в Полша.

Предложението на БСК е да се разработи стратегия за производство и износ на органични продукти, която да е обвързана с финансовата рамка 2014-2020 на ЕС. В нея камарата предлага да се заложи подпомагане не само на фермерите-производители, а и на преработващите предприятия.

След около две години на протести от страна на дребни производители, вчера от земеделското министерство обявиха, че ще променят Наредбата за директните продажби. В момента тя ограничава силно възможността на дребни производители, каквито са повечето собственици на био стопанства, да продават продукцията си. Сегашното положение е в услуга на чиновници и на прекупвачи, смятат фермери. Според тях обаче трябва да има много сериозна промяна на наредбата, за да може тя наистина да работи.

Как светът ни задминава

Според доклада на специализираното издание organic-world.net през 2010 г. държавите с най-голям ръст на площите с органично земеделие са Полша (42%), Франция (24%) и Испания (9%). Преди близо две години едва 0.9% от обработваемата земя е била заета от биокултури, но тенденцията е този дял да расте. Две европейски държави отново са сред топ 3 на страните, в които органичното земеделие заема най-голяма площ от земята – Лихтенщайн (27%) и Австрия (20%), сочат данните на organic-world.net. Те обаче са изпреварени от Фолклендските острови, на които 36% от обработваемите земи са отредени за био земеделие. В България едва 0.5% от площите в края на 2010 г. се използат за биокултури.

Данните на БСК сочат, че като размер на площите водещи са Австралия, Аржентина, САЩ и Китай. От камарата отбелязват, че Пекин вече има и държавни програми за насърчаване на производството и износа на органични продукти. Основната част от експорта на Китай е за САЩ и Европа на продукти като бобови и зърнени култури, ядки, зеленчуци и чай. Увеличението му в рамките на 10 години е приблизително 100 пъти, до стойността на около 1 млрд. долара, посочват от Стопанската камара. В Индия също има програми за насърчаване на органичното производство и износа му, като целта е дребните фермери да имат сигурни доходи.

02.10.2012

Плевнелиев видя възраждане на хранителната промишленост в Пловдив
Пловдив трябва и може да стане център на хранително-вкусовата промишленост в България, заяви президентът Росен Плевнелие по време на посещението си в града четвъртък.
Плевнелиев и кметът на Пловдив Иван Тотев присъстваха на официалното откриване на нова производствена мощност за бяла техника на немската фирма Зигер Мекалит в индустриална зона "Куклен".
Президентът препотвърди ангажимента си да работи за привличането на повече чуждестранни инвестиции и за повишаване на производството в България.
В частност, той се отдаде и на размисъл за потенциала на страната в областта на хранително-вкусовата промишленост.
"България произвежда и изнася предимно сурова земеделска продукция. Това може да се промени и страната ни трябва да се стреми към разкриването на повече производствени мощности в хранително-вкусовата промишленост," каза той.
"В бъдеще Пловдив трябва да се превърне в център на финансирането чрез европейските фондове за периода 2014-2020 г., за създаването на клъстер в сферата на хранителната промишленост," поясни Плевнелиев.
При все това президентът не предложи по-конкретни източници за финансиране на идеята си и не засегна темата за държавната политика по отношение на хроничните проблеми на българското земеделие.

Източник: Новините BG

21.09.2012